Днес почитаме човека, заради който днес на световната карта има държава на име "България", заради който днес все още един народ продължава да съществува. Поклон пред Паисий Хилендарски и неговия подвиг. Поклон пред БУДИТЕЛЯ.
За огромно съжаление, в днешни дни отново имаме нужда от подобен човек.
В следващите няколко реда, ще напиша въпросите, които ако имах машина на времето, щях да задам лично на Паисий Хилендарски. Естествено, не мога да си позволя да дам отговори от името на будителя, за това ги оставям отворени. Задавам ги на всички вас, "скъпи" съвременни "патриоти", "будители" и "революционери" !

- Г-н Хилендарски, връщам се в миналото, защото имам огромната нужда, народът ни има огромната нужда  да разбере отговорите на няколко въпроса. По подобие на времето, в което живеете Вие, живеем и ние - съвременните деца на майка България,
в робство. Но разликата е, че вашите поробители са един чужд народ, дошъл от далеч, който не носи вашата кръв във вените си. Докато при нас, поробителите ни са нашите братовчеди, чичовци, лели, братя... Роби сме на собствената си държава, на собствената си алчност, на собствената си кръв...
Г-н Хилендарски, от къде да намерим сили в моето време да пробудим толкова дълбоко заспалия български народ? От къде да започнем? И възможно ли е изобщо нещо да се промени? Ще се справим ли, или българската нация ще умре в съня си?

Нещата ще се променят, ако започнем да следваме будителите, а не да им се кланяме. Робството е вътре в нас.